Божи знак. Любовта на Абдулалмаз бей и София

Абдулалмаз бей мълчи, а погледът му е прикован към София и не може да се откъсне от нея. Очите му са изпълнени с неверие и възхищение. Това момиче изглежда като поезия, вдъхновена от Бога.

Тя смело преминава през шумния площад, облечена в европейски дрехи. Сърцето на Абдулалмаз заскача силно, оставайки без дъх, след което бие още по-силно.

Сваля ловджийската си шапка и на френски поздравява София:
- Добър ден, госпожице!
Тя смутено отвръща също на френски. Светлите й очи за миг се спират върху красивото му лице – сякаш е изваяно със златно длето. И самият бей изглежда така прекрасно, както жребецът до него, соколът и хрътката.