Намеса

Човешката култура е изградена по такъв начин, че винаги е имала свои непоколебими защитници. Един от тях е Лазар Мурджев.

Ние тръгваме напред, често без ясна посока и с малко надежди, устремени към нещо неясно – към онова, в което желаем да вярваме...

**МЯРКАТА И ВРЕМЕТО НА ДУШИТЕ НИ**
Неоспоримо е, че умираме - това мога да потвърдя като второ основополагающе за мен истина. Първата е животът. Всеки от нас търси смисъл в цикъла на раждането и смъртта; досега никой обаче не ни го е изложил ясно. Често си задавам въпроса: дали Смисълът всъщност не се крие именно в самото търсене? Подобно на щастието, което представлява процес вместо крайна цел.
Дните минават бавно според стара арабска поговорка, а годините преминават стремително. Нито за миг не спираме да търсим смисъл или да следваме мечтата си. Но понеже тези абстрактни концепции са невидими и недосегаеми, започваме да размишляваме над тях – мечтаем, описваме ги с думи и създаваме истории. Това отличава човека от животните - нашата жажда за изкуство и надеждата.
Лазар Мурджев надхвърля само рисуването на платното; той се обръща и към словото. С помощта на внимателно подбрани фрази и проза той красиво постига своето творчество – аз съм свидетел на този процес още от самото начало. Окуражавал съм го през цялото време и искрено ценя неговия талант. Благодарение на изкуството ние оставяме следи зад себе си; независимо дали те са малки бележки по дрехите ни или дълбоки диря във водоемчета подобно на извори.
Така човешката култура през вековете винаги има своите верни стожери – железни войници.
Дончо Цончев