Вечерен праг Т.1/ Стихове и поеми

ВЕЧЕРЕН ПРАГ

Сега стоя пред дома си. И макар
ветровете да изпълват тъмнината,
аз съм застанал на прага и ще очаквам
да ме покрие пепел от огъня,

стрела от смях, искра от късния пламък,
и радостта от новите светли думи,
от вярата, че ако желая,
мога да премина през есенните листа.

По хълмовете жълтеят диви круши.
Небето е населено с септемврийски птици.
Аз се заглеждам в техните зеници
и виждам как далечен огън дими.

Моите другари са край този огън
и наливат тежко вино в солидни съдове,
а в песните им като бурна пяна
изригват неясни мъки и тревоги.

И тръгвам бавно. Някъде дълбоко помня
техните черти, неизличими от ветровете.
Те работиха упорито и усърдно
в най-трудоемките каменоломни.

Пихме заедно вино. В мен то остава живо!
Но те вече са далече.
Обгръвам се с есенната вечер
и кратко се усмихвам — горчиво."