Дневникът на господин Самотен

18. 10. 98
Когато паднеш вечер, падаш и с лъчите,
последно се свързваш; усещам през
листвата на ореха как желаеш да покориш
всички съществуващи земни същества. И още усещам как
тялото ми, отслабнало, бавно започва да се възстановява,
как те докосвам и ти вече си свързана с мен. Ти ли си или е моята кожа,
която остава в тишина? Маковото семе изсъхва в чашката,
ако макът не използва навреме своите сили.
Мъжът посещава жените си точно по време.
Искам с поглед да разкъсам мисълта си,
да я наблюдавам как се движи от едно до друго място,
как разширява вечерта и я опложда
и как проблясва сред новородените звезди.