Новите войни

Ясно е, че епохата на войните между държавите приключва. Въпреки това, конфликтите не са изчезнали; те просто променят начина си на проявление. В новия тип войни основната роля вече не принадлежи на националните правителства, а на военни лидери, наемници и терористични организации. Насилието се насочва предимно срещу гражданското население; небостъргачите стават бойни зони, а телевизионните изображения – средства за влияние.

Херфрид Мюнклер разглежда последствията от тези промени. Той подчертава как с отпадането на традиционните битки и фронтови линии границата между мир и война става нестабилна: в ситуации, където държавите губят монопола върху военната сила, вместо трайно споразумение за мир настъпва труден процес, който постоянно е заплашен от провал.

Може ли да бъде прекратено "приватизирането" на насилието? Как можем да се справим с уникалните рискове, произтичащи от новите конфликти?

Класическата концепция за война водена от държава изглежда остаряла. Държавите вече не играят ролята на единствени притежатели на силови механизми. Но какво идва след тях? Какви характеристики имат съвременните войни? „Този въпрос стана особено важен по отношение противодействието срещу най-новите форми международен тероризъм. От 11 септември 2001 г., определянето какво представлява война и какво – не е тема извън рамките само на академичния дискурс; тя има потенциално значимо въздействие върху глобалната политика.“