Психологично консултиране на деца, юноши и родители

Детето проявява агресивност и не може да се фокусира. То не приема по-малкото дете в семейството, не обръща внимание в клас и получава ниски оценки. Юношата често бяга от дома си, има конфликти със съучениците си и употребява наркотици. Родителите са в отчаяние, без да разбират какво точно става с тяхното дете и защо се чувстват безпомощни.

Тези ситуации са част от причините деца, юноши и техните семейства да търсят помощ в кабинети или центрове за психологично консултиране. Някои го правят сами след информация от Интернет, други – по насока на близки или специалисти, а понякога – задължително по законова санкция.

Психолози работещи в САЩ и Англия отбелязват, че американците лесно прибягват до услуги за психологична помощ в сравнение с британците. А как стои въпросът у нас? В България липсват традиции за подобна практика; предразсъдъците са налице и институциите предлагащи такава услуга не са достатъчни. Финансирането на тези услуги също е извън системата на здравното осигуряване. Въпреки това обаче практиката постепенно напредва - започват да се изграждат механизми за насочване на клиенти, макар този процес все още да бъде труден.

Настоящата книга цели да акцентира върху важни аспекти от консултативния процес - първоначален прием, работа с деца и родители едновременно, намесата на консултанта във всяка ситуация както и самото насочване към правилната помощ. Текстът предоставя възможност за размисъл относно многогодишния опит натрупан в Център за психосоциална подкрепа.

В основата на нашия подход стоят теоретичните идеи на Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Доналд Уиникът и Франсоаз Долто плюс практически опит от различни институции предлагащи стабилна рамка при справянето с проблемите на деца και юноши когато семейството не успява да осигури необходимата поддръжка – като медико-психопедагогични центрове във Франция например или Центрa за психологическа работа с деца в Париж.

Предложените практически модели имат целта да ни подпомогнат при предварителната работа по случая, вдъхновявайки ни при формулиране на хипотези които можем впоследствие изследваме чрез консултации или продължителна терапевтична работа. Способността ни да анализираме дори най-сложните случаи помага преодолеем страха присъщ за професионалистите работещи с човешките отношения; страх който служи като индикатор колко сериозно трябва човек да подхожда към своята роля спрямо клиентите си.