Българистични простори

Сборникът с изследвания предлага на читателя поглед върху дългата история на българското слово, започвайки от "Златния век" при цар Симеон Велики и неговата блестяща реторика до отраженията на същия художествен стил в творчеството на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. В него са представени резултати от продължителни проучвания за нови ръкописни и текстологически източници, които помагат да се разрешат важни въпроси в областите българистика, балканистика и славистика. За пръв път е предложена аргументирана теза относно оригинала на "Златоструй", написан само с 45 слова. Множество статии разкриват таланта на преводачите Иоан Екзарх Български и Патриарх Евтимий, както и неизвестните книжовници от XIV век, които запознават славяноезичния православен свят с двата варианта на Метафрастовото житие за свети Николай Мирликийски. Разкрита е текстологическата загадка около Бдинския сборник от 1360 г., който съдържа старобългарски превод по предметафрастови Чети-Минеи.

Към историята на византийско-българската литературна традиция са добавени непознати аспекти от Вилнюските ръкописи, а името на жена-книжовничка хвърля светлина върху явление, което не е типично за Средновековието. За първи път в българската научна литература се разглеждат делото на свети Козма Етолийски — възрожденец в новогръцкия контекст — както и фигурата на светеца Паисий Величковски и неговите ученици. Освен йеросхимонах Спиридон Рилски към последователите му се числи също Памво Калоферски. Представено е съдържанието на Мерданския сборник от 1854 г., включващ непълен препис от „История славянобългарска“ написана от свети Паисий Хилендарски.

Включени са културологични теми като произхода на света в агиографията, характеристиката на старобългарската литература, концепцията за идеалния владетел и анализиране разрушителните черти в българската идентичност (въз основа наблюденията направени от Презвитер Козма и Христо Ботев).

Руският славист Анатолий Алексеев публикува архивна снимка във връзка със своето произведение „Текстология славянской Библии“ (1999), която напомня как науката представлява пространство за колективен труд; всяко усилие идва индивидуално предизвикателство сред рукописи и книги. Тази истина остава валидна дори след смъртта им — радостно е да бъдеш частицa тяхната работа.

Науката действително представлява колективен терен за благородно съревнование; взаимодействието с натрупания опит през времето възражда образите нa значими личности . Някои българисти и слависти споменавани тук оставят зад себе си уникални творби: например тези попадащи под боландистката поредица Aсta Sanctorium или писмата ими мeнтор Йоан Дяковский , Спиридон Рилский , Полихроний А.Сирку (Сирков) , Христо Даскалов - датировано 22 август 2005 г., Велико Търново .