Созополски Beebop

Има вина, които определено ми допадат и ги пия с удоволствие, докато други не са по вкуса ми и оставям на другите да се наслаждават на тях. Не претендирам за експертност в това отношение. Признавам, че никога не съм имал траен послевкус от буков дим, смесен с аромати на мащерка и сливи.

Владо Пунджев е поставил пред рибарския кей делва с младо вино и ме кани да опитам. След първата глътка веднага поисках още – всяка капка от виното му ме пронизва със своя вкус. Не усещам нито мащерка, нито дим или сливи. В началото си мисля: "Какво чудно питие е направил Владо - сигурно случайно." Но след време осъзнавам, че всъщност това вино е отражение на самия него – излязло от магията на ферментацията и все още запазило духа си без намесата на човешките инструменти.

Започвам да разсъждавам дали действително става въпрос за Владо или просто аз се виждам в него; дали той търси моите истини или подтиква мен да ги открия сам; дали спокойствието, което чувстваме при осъзнаването на обречеността ни обгръща него или мен – независимо кой точно носи тази тежест! Това е именно опиването с младо вино – един мощен, неконтролируем и многогласен процес.

Ето я делвата с младото вино на Владо! Тя стои върху старинния топъл плочник близо до морето; бели раковини блестят по грубата й повърхност, а вътре ви очакват много глътки наслада. Когато пиете от нея, тя нежно ще потече през вас като свеж поток идеи и чувства; ще промени начина ви на възприемане така радикално, че няма да разпознаете новия човек в огледалото.

А морето продължава да изпраща своите вълни до краката ви - пръскайки както плочника така и делвата с солени сълзи от вечността.
Никола Василев