Моята любов Емил

Ах, какви прекрасни млади години. Не искахме нищо от живота – само да пеем, и наистина пеехме, обичахме се безрезервно. Да, любовта беше в изобилие. Чиста и искрена любов. Бяхме млади!

Не мечтаехме за власт или луксозни вещи като къщи, самолети или лимузини. Ние бяхме артисти на пътя – от един град в друг, от една страна в друга – просто пеехме и това ни носеше радост. Няма нищо по-силно от истинската песен и истинския артист; той се отдава напълно на своята публика и на самия себе си.

Ах, славните времена!
В центъра им е Емил Димитров. Независимо дали с чаша водка или без нея, облечен в дънки или блестящи дрехи, той винаги се раздаваше - всяка вечер споделяше част от себе си. Оставяше всичко за историята: парченца от духа си, силата си и здравето си. И така до момента, когато съдбата го прикова жестоко към леглото му. Той вече бе дал всичко свое; не остана нищо за него.

Сега ще съберем тези частици и мозайката ще възстанови неговия образ – наследство за бъдещите поколения да знаят какви хора е родила майка България! Славни деца!
Грета Ганчева