Трижди величайшия Хермес
Издателство: | Св. Георги Победоносец |
Брой страници: | 324 |
Година на издаване: | 2005 |
Дата на издаване: | 2005-05-29 |
ISBN: | 9545093080 |
SKU: | 14485620010 |
Размери: | 19x14 |
Тегло: | 510 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 19 лв. |
Херметизмът представлява изключително интересно явление, тъй като той отразява човешкия стремеж към по-добро разбиране на света. Освен херметизма, съществува и херменевтика - област, която предлага различни методи и подходи с цел да осветли вечните текстове на човечеството, включително Библията, класическите произведения в научната сфера и литературните шедьоври. Коментарите на Джордж Мид предоставят индивидуален културен опит за дълбочинно осмисляне на херметическите произведения.
Настоящата книга съдържа текстовете на два от трите известни сборника за високия ("философския") херметизъм - Corpus Hermeticum и Асклепий - както и коментарите на Джордж Мид относно тях. Възникват въпроси: "Кой е Хермес Трисмегист?", "Кой е Джордж Мид?" и "Какво представляват Corpus Hermeticum и Асклепий?".
Определението би могло да бъде опростено до това, че Хермес Трисмегист е измислен или комбиниран автор на теософско учение в няколко книги с египетско-гръцко-юдейски корени. Името Хермес се свързва с египетския бог Тот (или Тат), който играе ролята на водач за душите и защитник на тайното знание; именно той дарява хората със способността да говорят и пишат. В текстовете Хермес Трисмегист (трижди благословен) се представя като мъдра личност, получаваща божествени откровения от висшето начало, които предава своите синове – Тот, Асклепий и Амон.
Съществува общо мнение относно времето за написване и авторството: „Съвременните филолози са уверени, че става дума за произведения от различни автори през различни периоди. Най-старите части вероятно не могат да бъдат датирани преди края на I век сл.н.е., а най-късните след III век." [Гочев, 1999 г., стр. 11]
Джордж Роберт Стоуи Мид (1863-1933) бил личният секретар на Елена П. Блавацка (1831-1891) в последния петгодишен период от живота й. Като нейна последователка и ученик той активно участва в Теософското дружество чрез множество публикации и работата си върху списание „Луцифер“, основано от Блавацка между 1889 г. до закриването му през 1897 г.
.
.