Интимните причини за погромите на България

В днешно време все още съществуват хора, които смятат, че ако не беше поражението при Добро поле, Съглашението щеше да бъде победено. Въпреки че не можем да отречем, че това събитие е било позор за нашата страна, трябва да подчертаем, че то представлява само един аспект от общото положение на българската армия. Когато един народ страда от глад и бедност и изпада в отчаяние, той неизменно ще прояви своите слабости на някое "поле". Тези думи принадлежат на Михаил Маджаров - български военен министър след Първата световна война.

През краткия период от шест години България преживява две национални катастрофи въпреки многобройните победи на армията ни в Тракия, Македония, Моравско и Добруджа. Всеки опит за обединение на народа и териториите ни водеше до нови трагедии и свиване на границите с намаляване на населението. Националните катастрофи оставиха тежко наследство върху вече обезкръвения и беден български народ. Но кой всъщност носи вината за тези злощастни събития? На този въпрос са давани множество различни отговори; политици и държавници често посочват взаимно изключващи се причини и виновници. Винаги мнението им остава "последната инстанция" на знаещия невинен.

Досега семейните и държавните архиви крият много тайни, до които малцина имат достъп; те могат да помогнат в търсенето на истината относно причините зад тези исторически случки – едно тежко наследство от миналото столетие. Предлагаме ви спомените на двама видни военачалници - генералите Сава Савов и Константин Жостов. Нямаме намерение да разтваряме стари рани, а просто желаем да представим истини през погледа на непосредствени участници в славните но tragични събития.