Седем начина да увиеш сари около тялото

Започнах да шия собствените си дрехи. Избирах едноцветни платна и ги декорирах с рисунки. Роклите, които създавах, бяха удобни и свободно падащи. С времето разработих модели, които противодействат на умората – за късмета ми, само за любимия или когато излизах по главната улица. Подбирах различни мотиви - индийски, индиански и традиционни български шевици. Осъзнах, че не контрастните цветове са най-значими; ако нарисуваш червена фигура върху червен фон с малко нюансово разнообразие, тя няма да се забелязва веднага. Но щом привлече вниманието, то остава дълготрайно – почти като холограмен ефект. Чрез тези рокли комуникирах със света и те ми осигуряваха защита. Разкривах част от себе си и това ме правеше вътрешно свободна. В художественото училище срещнах момчето, с което споделях всичко това. Научих го как се създават моделите и какво означават различните фигури в тях. Една вечер той нарисува японския йероглиф за нежност на врата ми – отстрани при рамото ми. След това маркира места между гърдите ми, под пъпа mi , около глезените и вътрешната страна на бедрата мии . Разбрах колко е важно тялото – то е облекло, което любимият изработва всяка нощ за мен. Един ден го видях в кафенето на училището да разговаря с някакво момиче: "Ела довечера у нас," каза той."Приготвил съм нещо специално; мога да напиша нежността по твоето тяло."