През прозореца на едно полустолетие /1900-1950/

Петър Карчев е наследник на уважавания охридски род Карчеви, които са били скромни и по-малко известни участници в борбите на Българското възраждане. В своята автобиография той следва хронологията на събитията не за да се самохвали, а с цел да представи автентичната си история и да убеди читателя. Така той последователно ни запознава с живота на българите в Охрид през края на XIX век и Княжество България в началото на XX век. Значителна част от книгата му са спомените за славните и трагични моменти от Балканската и Междусъюзническата война, в които самият той е участвал. Неговите разкази като пряк свидетел предлагат ценна информация относно вземането на важни решения за България по време на Първата световна война.

Най-забележителни обаче са детайлите, свързани с редица видни личности от българската култура, икономика и политика. Авторът е бил приятел с Теодор Траянов, познат със Димчо Дебелянов и Христо Смирненски; работил е рамо до рамо с Трифон Кунев и Симеон Радев; срещал се е с Пенчо Славейков и Иван Вазов. Споменава се още за фигури като Петър Мутафчиев, Петър Дънов, Драган Цанков и Марко Балабанов. Като близък помощник на д-р Никола Генадиев – един от лидерите на Народнолибералната партия – както и парламентарен репортер, авторът отлично познава основните действащи лица във политическия живот тогавашния период and оставя интересни профили na депутати i министри (като Ал. Малинов, Ан. Ляпчев , М . Такев , Ст . Костурков , Д . Ризов , Ал . Стамболийски ).

Спомените публикувани за първи път ще бъдат привлекателни както за изследователи занимаващи се с българска политическа или културна история (представлявайки ценен източник), така също те ще заинтересуват широката публика - написани от опитен журналист те притежават живописност και лекота при четене наситени сме многобройни анекдоти."