Взаимоотношението град-село в етнографска интерпретация

През приблизително десетилетие, от средата на 70-те до средата на 80-те години на XX век, период известен като социалистически в историческите изследвания, се занимавах с анализа на трансформациите в културата на българското село под влиянието на градските условия. Първоначално изследването ми беше оформено като дисертация, базирана на материали от Русенския регион, а по-късно участвах и в колективни проекти за изучаване на Чирпанския район и Родопите. Тъй като нито едно от тези обширни проучвания (дисертация или статии) не бе публикувано, а научната литература представи само кратки статии по отделни аспекти на културните промени - които заслужават задълбочено разглеждане преди да бъдат оценявани субективно (периодично смятани за значителни успехи на социализма или напълно обратното) - реших да ги направя достояние публично. Особено важно е това за младите ми колеги, които не могат да възстановят миналото си и го наблюдават чрез внушения; също така интересът към моето изследване проявяват учени от чужбина, за които социализмът представлява истинска екзотика.

Моите изследвания са изградени върху лични наблюдения и разговори, чийто материал е архивиран в Народописния архив при Етнографския институт с музей към БАН. Освен това съм анализирал статистически данни и архивни документи както и публикации със служебен характер. Събраната информация позволи да установим, че промените в културата на българското село започват през Възраждането – конкретно във втория половинa на XIX век – усвоявайки се с различна скорост. Те са резултат както от инициативността на българина самостоятелно, така и от целенасочените действия на новосформираната държава. Тези тенденции продължават до втората половина na XX век; именно вследствие радикалните изменения относно собствеността и преобразуването й по политически път настъпват драстични културни промени както в селата, така и в градовете.