Дебат за съществуването на човека

В книгите на Тишнер, сред които е и втората част на "Философия на драмата", се наблюдава логична и здравословна връзка между публицистиката, философията и теологията. Основният въпрос разглежда отношенията между религията и властта, а полската Католическа църква притежава значителен опит в тази сфера - както положителен, така и сложен. Като пастир, Тишнер проявява загриженост за човешката съдба, особено за тези, които са поробени от злото и търсят освобождение. За него е важно не само да разсъждаваме върху идентичността си като хора, но също така активно да я осъзнаваме. „Случването на битието“ според Тишнер представлява ситуация след тоталитаризма. Въпросът за злото – по-специално тоталитаризмът – в контекста на доброто и свободата е централна тема в неговото творчество.

Той изследва истината относно свободата с цел нейното освобождаване; затова темата за истината служи като фон за взаимодействието между религията и политиката. Днес лесно можем да видим как религията може да бъде подложена на изкушение от желанието за власт чрез претенцията си към монопола над истинската спасителна истина. Това изкушение обаче води до опасната логика на недоволство и интегризъм в Църквата — явление, което отец Тишнер остро критикува.

Църквата описана от него представлява "страна на болното въображение". В своето гениално заглавие той точно характеризира интегриста: "...сакрализира държавата και одържавява религията,... използвайки критиките срещу либерализма срещу самостоятелността..." И посочва единствено работата на мисълта като ефективен начин за избавление от интегристичните соблазни; само тогава освободената свобода няма да се превърне във вреда.

Свободата остава най-привлекателната черта у гуралите – коренното население живеещо в полските Татри (докато комунистите управлявали Полша). Философията на отец Юзеф Тишнер носи духа любов към свободата. За съжаление този харизматичен интелектуалец напусна света през 2000 година след битка с рака. В негова памет бих искала да споделя думите на гуралския Томас Аквински - Томек Шиклава:

"Когато си тръгнем, потоците горе ще заплачат... но пак ще скачат."

Силвия Борисова