40 г. по-късно

Понякога човек може да си помисли, че в творчеството на Пашов лирическият сюжет има отмъстителен нюанс – читателят почти достига до заключението, че ще се сблъска с нещо величествено, но стихотворението внезапно променя посоката и основната тема остава незабелязано забравена. Често финалът дори безсрамно заявява, че темата изобщо я няма.

В други случаи читателят размишлява: всъщност това не е умишлено действие; тук липсват минимализъм или пародия. Това просто е част от постоянните нестандартни отклонения на Пашовото въображение – специфична асоциативна шизоидност, която отказва да се скрие в далечни и затворени светове и настойчиво остава тук, в квартала. И расте ли? Расте! Напомня ни за онзи фрагмент от "Приключенията на добрия войник Швейк", където се споменава за по-голям свят отвътре в земята. Сякаш и във визуализациите на Пашов съществуват нови квартали, по-обширни от познатите. Те понякога натискат границите на махленските реалности и през процепите на тъмното около малки кухни и апартаменти все нещо пробива... расте в мрака, нелепо увеличавайки се… В резултат най-простичките клишета придобиват абсурден оттенък, а обичайното започва да изглежда зловещо...

Някои хора пък са напълно объркани какво да мислят след като Пашов романтично заявява собствената си душа като „синьокръвна“ или профила му като небесен...

Но последната стихосбирка на Пашов носи послание за промени. Досега отношението към храносмилането беше двойствено; сега обаче поетът изпитва сериозни разочарования относно храненето, пиенето и разговорите. В тази късна колекция образите с хипохондрично настроение преобладават: храната вече е свързана с вируси и болести - бруцелози, високо кръвно налягане, рак... Геройте напразно повръщат под влияние на родова вина; усилията им да избягат чрез повече пушене или размисли вместо хранене са безуспешни. Кварталният живот вече е породил Ужасното – огромна шизофренична маса: тя расте годинами/страх ме е някой да не види/как излиза навън... Страх или не страх , тялото упорито опитва да го изхвърли обратно при бирата и разговорите със съседите. Но то надзърта през фугите... Всичко това води до трансформация в цялостния спектър от чувства у поета: дори традиционните гастрономически представи претърпяват значителна метаморфоза - прасенцата-сукалчета преди смъртта си преживяват необяснима загуба , а очичките им остават будни сред нощния ужас.

Рибите и печеното пилешко месо вече нямат място в плиткия съд - поетическата фантазия пресушила резервоарчетата премахнала риби και птици оставя само космически звук подобен иа влаков шум или още страшнее ... скуката достигнала предел , близък до мистиката . Според Достоевски адът прилича на празна стая покривка паяжини : явно Паша желае там непременно присъствие български битови мотив чийто герои стоят отчаяно край празната маса докато телесните процеси текат неконтролируемo.... Общителността потънала ­ няма какви сладки приказки при такива условия ! Кухнята престанала бъде уют­нa пристан .