Бай Ганьо

"Бай Ганьо" е произведение, което предизвиква едни от най-противоречивите интерпретации сред българските читатели. Това не може да бъде пренебрегнато, тъй като показва свръхчувствителността на българите към героя на Алеко. Пълното осъждане или опити за оправдаване на "драмата" му – тези две посоки са очевидно различни и всяка от тях преувеличава смисъла на творбата. Артистичният стил в анекдотите за Бай Ганьо редовно се възприема по два начина: либо с негативна нагласа към образа, либо с усилия да се намери "положителната" страна у него.

Същевременно е важно да отбележим, че произведението акцентира именно върху разказването в приятелска атмосфера и за развлечение. То не цели морализиране и не претендира да бъде нравствена институция. Възниква обаче въпросът доколко това действително е така? Не представлява ли веселбата просто маската, избрана от автора, за да "укори" сънародниците си? И дали Алеко не прави това с понякога изненадваща сериозност, която контрастира с комизма на случките? Всъщност именно невидимият, но внушаван образ на автора поражда споровете между читателите. Авторът чрез разказвачите постоянно оценява поведението на Бай Ганьо и го поставя в рамки.
Елка Димитрова