Под игото

Изгонен от България през 1887 година, прекарах близо една година в Одеса. Там преживях много тъга и страдания за загубената родина. Умът, сърцето и душата ми постоянно се стремяха към нея. Но след това получих вдъхновение да напиша този роман и отново усетих въздуха на България. Хиляди спомени оживяха в мен, хиляди ярки картини плениха мислите ми - сцени от бурния живот на отечеството по време на Априлското въстание. О, как радваха душата ми тези видения! О, съдбоносни дни, какви емоции будехте у мен! Забравих страданията на изгнанието; бях щастлив, потопен във вълните на скъпите незабравими спомени: те ме вдъхновяваха и ми даряваха нова сила и младост за творчеството ми – така че книгата ми излезе извън стените на малката стаичка в далечната одеска квартира и обиколи цяла България, преминавайки границите до Европа. Сега благославям това изгнание.
19 октомври 1920 г., Иван Вазов
София