Господин Никой

Докато останалите хора по улицата се заглеждат в витрините или краката на жените, аз съм принуден да следя кой върви пред мен и зад мен, за да разбера дали присъствието им е случайно или умишлено. Докато мнозина първо говорят, а после осъзнават какво са изрекли, аз трябва предварително да обмислям всяка своя дума. Докато всички около мен си мислят, че имат личен живот, аз нося горчивата истина – такъв нямам. Най-ироничното е, че въпреки факта, че никога не съм истински самотен, постоянно изпитвам пронизващо чувство за самота. Вероятно подобни усещания има и акробатът на трапеца при смъртоносния скок над главите на две хиляди души.