Места на памет Т.II: От архива до емблемата

Основно, понятието "място на памет" включва две основни категории реалност: едната е осезаема и видима, свързана с материалния свят – пространство, време, език и традиции; а другата е символна реалност, наситена с история. Това понятие цели да обедини физически и символични аспекти чрез общото между тях. Именно в това "общо" се крие същността. Всеки го усеща интуитивно и донякъде неясно. Задачата на историка е да проучи това явление, да разкрие неговия механизъм, да разгледа различните му слоеве и пластове, да открие централното му ядро и да го отдели от фалшивите представи и оптическите заблуди; той трябва да го изведе наяве и да формулира онова, което трудно може да бъде описано. Местоположението играе роля при ексхумацията, но то не е най-важното за историка. По-значимо е какво прави конкретното място значимо като място на памет. Анализът на един паметник не се свежда само до проследяване на неговата история. Следователно всяка единица от материален или идеен характер може да стане място на памет благодарение на волята на хората или влиянието на времето върху нея – така тя става символично наследство за дадена общност.
Пиер Нора