Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот

Способността да се усмихваш и да разсмиваш околните е дарба, присъща на човека. Тя е нещо, с което всеки идва на света. Тази способност носи безкрайна радост и истинско удоволствие за хората. Усмивката прави лицето по-красиво и придава дух. Освен това, тя възстановява силата за справяне с трудности и по магически начин укрепва надеждата в бъдещето. Перспективата към света и оценките за неговите ценности се променят.

Георги Парцалев притежаваше този рядък талант, който излъчваше от самото си същество. Всичко у него предизвикваше смях – тънката му фигура, впечатляващите мустаци и големите му очи, изпълнени с невинност; дори леко дрезгавият му глас допринасяше за комичното усещане. Ние не се смеехме над него, а именно заедно с него – на живота, недостатъците на хората и удивителните моменти от ежедневието ни. Смехът бе искрен и радостен, без нито капка злоба или подигравка; той произтичаше от жизнеността на една широка душа, която вярвала в доброто преобразяване у хората. Вместо осъждане предпочиташе незлобливия хумор и честното остроумие.
Севелина Гьорова