Друга приказка. Стихотворения

Когато си спомняш за мен, представяй си пустиня, където под последната дюна се натрупват сълзите на малък поток. Суха пчела е преминала през лятото и с хоботче, замръзнало от студа, смуче прашец от снежинките. Ураган разпилява прашни завивки и ги изпраща в небесата. Мокро котенце мечтае да бъде птица и гнездо със светулка на дъното му свети нощем... Или тъмно кафе, оформило образа на момиче.

Направи този жест - представи ме с плитки като катран, с доверчиви очи, които учат как да питат. Подай ми циганска баница и залепи раните ми със слюнка; запали липите край пътя като празнични свещички! Животът ми не е този в който започвам деня с кафе и компютър или вечерям само с водка без флирт – той е просто един краткотраен сън.

Само за миг - докато морските вълни не ме върнат към реалността. Затова когато мислиш за мен, виж чайка – тя почива на соления камък и живее сред синевата сама правейки свой собствен път, гнездо и яйце; а когато крещи всъщност пее.

Когато помислиш за мен… по-добре избягвай горчивината. Отиди до някоя стара гара и поръчай кафе със сметана; погрижи се за усмихнатия циганин – така случайно щастлив… Аз не знам кой влак да пропусна или който да хвана.