The Hunt for Zerzura - The Lost Oasis and the Desert War

Този текст разглежда истинската история, която стои зад "Английският пациент", едно от най-малко известните и в същото време забележителни събития по време на Втората световна война. През 30-те години на миналия век, клубът "Зерзура" (наречен на загубена оаза в либийската пустиня) се срещал веднъж годишно за вечеря в кафето Royal в Лондон. На пръв поглед членовете му били космополитни авантюристи, които удовлетворявали страстта си към пътувания из пустинята с автомобил и самолет, търсейки изгубени оази и древни градове на отминала цивилизация.

В действителност обаче те картографирали пустинята с военна цел - отбелязвали жизненоважни кладенци и проверявали терена. Членовете на клуба произхождали от държави, които скоро щели да станат врагове, а приятелството между тях прикривало жестока конкуренция. Мусолини планирал да направи Египет център на нова италианска империя, но британците - за които Суецкият канал бил стратегически важен - били решени да запазят контрола върху страната.

С избухването на войната през 1939 година Ралф Баголд основава Дългосрочната десертна група с цел да шпионира и нарушава напредването на Оста към Каир под командването на Ромел. В същото време неговият колега от клуба граф Алмаси опитал да изведе египетския началник щаб от Каир и успял да внедри германски шпиони там. И двамата използвали знанията и уменията си относно опасния лов за оазиса Зерзура, като всеки един от тях мамил другия относно истинските си намерения. При разказването на тази история Саул Кели черпи информация както от интервюта със свидетели, така и от непознати досега документи във Великобритания, Италия, Германия, Унгария и Египет. Неговата книга наподобява трилър написан от Джон Бъкън или Фредерик Форсайт – с една ключова разлика: тя е истинска.