Насъщен глад

Поезията на Нина Ненчева е усвоила урока на Маларме, че истинската поезия не се изгражда чрез чувства и идеи, а с помощта на думи. Заглавието на нейното стихотворение не следва традиционния модел за именуване на ключовите творби в сборника, а представлява образ, извлечен от умел обрат върху позната фраза, включително и библейски израз. Това заглавие разкрива механизмите зад художественото представяне в нейния стил.

Широкият спектър от смислови нюанси, постигнат благодарение на нестандартни образни и концептуални обрати, показва един поетичен чувствителност. Както Елиът е казал относно Джон Дън – тук няма разрив между мисъл и изображение; те взаимодопълват и пораждат едно друго. Дори когато тази финеса в изразяването е „коварна“, както би описала самата Ненчева поезия, това „коварство“ носи любовна нотка.

Рядко българските стихотворения говорят така универсално за екзистенциалните трудности пред съвременния човек – чужд както на "българските комплекси", така и на провинциалните опити за „модерност“.

Професор Светлозар Игов