Момичето от другия бряг

Романът не попада в жанра на криминалната литература, но включва мистерия, която главната героиня Сайоко успява да разреши и преосмисли след дълбоки размишления. Тази интригуваща история разкрива тайни за жените, които често липсват в популярните дамски романи.

Героините от „Момичето от другия бряг“ са аутсайдерки – те трудно създават приятелства и когато го правят, влагат много повече чувства отколкото е обичайно. Обикновено те се чувстват безпомощни в отношенията си с мъжете.

Сайоко е 35-годишна домакиня с тригодишна дъщеря. Омъжена е и отдавна не е социализирана. Всекидневието й преминава основно в домашни задължения и разходки из парковете с детето. Съпругът й проявява апатия към нея, а свекървата я тормози постоянно въпреки че живее отделно. Дъщерята Акари също няма приятелки, което подтиква Сайоко да започне работа и да запише детето на детска градина с надеждата то да преодолее своята стеснителност.

Така тя среща Аои Нарахаши – бизнес дама собственичка на туристическата агенция „Платинена планета“. Аои споделя подобна самотна съдба; тя не е омъжена и няма близък приятел, но притежава активен дух и висока самооценка. Предложението за работа на Сайоко включва почистване на домове на хора, които са извън страната.

В допълнение към обучението на Сайоко авторката вплита стара история от времето, когато Аои била гимназистка. Тогава тя била наричана черната овца сред връстниците си и родителите й решили да се преместят в по-малко населено място заради тормоза над тяхното дете. Чрез този сюжет авторката акцентира върху един от сериозните проблеми в съвременна Япония - насилието в училище. На новото място Аои завързала приятелство със свободнодушната Нанако; между момичетата започнали слухове за любовен роман според медиите. Авторката използва тази стара история като вдъхновение за Сайоко да разбере какво точно се случило тогава – нейният спомен я отвежда до реката: единият бряг представлявала тя сама, а другият – двамата ученици.