Кървави разкази

Непоклатимият балкански дух оживява в суровите и автентични разкази на Александър Чакъров. В тях както мъжете, така и жените защитават честта си с нож в ръка; те не се боят от смъртта, а от позора. Един от неговите разкази – „Балканска мадона” – е включен в немската антология „Българските разкази на XX век”, наред с произведения на Емилиян Станев, Николай Хайтов и Йордан Радичков. „Кървави разкази” следват традицията на силната българска проза, представена също от творби като „Трънски разкази” и „Балканска сюита” на Петър Делчев, „Възвишение” на Милен Русков и „Калуня-каля” на Георги Божинов.

Александър Чакъров не принадлежи към авторите със сложен стил, които използват лявата ръка за да почешат дясното си ухо при необходимост. Неговите истории са написани директно, с мощна драматургия, без излишна литературна украса или натоварени вътрешни монолози… Разказите му не са скучни - явление рядко срещано сред съвременната българска литература. Те притежават заслужено право да бъдат част от литературния свят и могат да бъдат оспорвани само от най-финната критика.
Николай Хайтов

„Обожавам Хайтов! Той е моят учител по писателското изкуство. При последната ни среща ми каза: 'Хайде - поемай, помагай, носи...' Неговото перо наподобява кралимарковски боздуган; не знам дали ще имам силата да го повдигна...”
Авторът

„Кървави разкази“ представляват игра на руска рулетка без празно пространство в барабана; всяка история функционира като патрон във револвера на съдбата с опустошителна сила. Всяка една може жестоко да ви рани и после да сглоби парчетата ви обратно в хаотична купчина за кървав спомен с ракия и барут.

Ако искате добре оформена словесност, която да предизвиква аплодисменти, то “Кървави разкази" вероятно ще ви подтикнат към яростно удряне капата в земята или псуване на вселената докато скръцнете зъби срещу света.

Александър Чакъров не предлага деликатна литературна прогулянка с фин разговор относно "екзистенцията", а настъпва до стената със запитвания чийто отвори приличат повече на дим след изстрел – закъсняла реакция при условие че сте готови за това.
Петър Делчев