Психология на несъзнаваното

Психоанализата представлява метод за проучване на несъзнаваните мотиви, стоящи зад човешкото поведение, създаден от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд (1856–1939). Клиничният опит, натрупан при използването на този подход, служи като основа за развитието на теорията относно влиянието на несъзнаваните процеси върху психичното функциониране, която самият Фройд нарича „метапсихология”. Сборникът „Психология на несъзнаваното” включва произведения, които представят основните концепции в метапсихологията. Читателят има възможност да се запознае с вижданията на Фройд относно принципите на психичната дейност, ролята на инстинктите, нарцисизма и отношенията към обектите, структурата на личността и разликите между неврозите и психозите. Освен това са разгледани защитните механизми като изтласкване и разцепване.

Произведенията са организирани хронологично, което позволява проследяване на еволюцията и промените в психоаналитичните теории. Включени са тъй наречените „Трудове по метапсихология” – петте глави от учебника по психоанализа, който Фройд планира да напише но така и не го реализира. Сборникът съдържа също важни теоретични трудове като „Въвеждане в нарцисизма”, както и „Отвъд принципа на удоволствието” – изследването обосноваващо идеята за наличието на нагон към смъртта; "Аз и То" - където за първи път се представя концепцията за структурата на психичния апарат; както редица по-малки произведения с голямо значение.