Разузнаването от древността до наши дни

През май 2001 г. публикувах книгата си „Български ловци на шпиони“ и реших, че това ще бъде последното ми произведение по теми свързани с разузнаването и контраразузнаването. Освен това, година преди това бях съвместно с доцент генерал Петко Кипров издал книга на тема „Теория на контраразузнаването“. Въпреки това, се оказа, че имам още какво да споделя или представя пред българските читатели в тази област. През 2002 г., получих покана от департамент „Международни отношения“ при факултет „Политически науки“ на Нов български университет да проведа кратък курс лекции по дисциплината „Разузнаване и международни отношения“. При подготовката за този курс погледнах на темите за разузнаването и контраразузнаването от нов ъгъл. Разбрах, че обобщаването на ролята и значението им в живота на народите – от древността до наши дни – ще е интересно не само за студентите, но и за широката аудитория в България. Това беше частично продължение на идеите изложени в моята първа книга, която не успях напълно да разгърна.

Допълнителен мотив беше мисълта, че подобно издание би било полезно както за студенти от Академията на МВР и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, така и за многобройните служители в българското разузнаване и контраразузнаване.

Дори аз самият, който смятам себе си запознат с историята в тази сфера, бях впечатлен от важната роля на разузнавателната дейност във външнополитическите стратегии и международните отношения през различни исторически периоди. Разкрих как силното разузнаване е допринасяло към мощта и благосъстоянието на държави; докато неговото пренебрегване е водело до негативни последствия върху развитието им. Много ключови исторически моменти могат да бъдат анализирани чрез влиянието извлечено от работата по тези направления.

Съмнения у мен будеше дали мога да предложа нещо иновативно с новата си книга сред множеството вече налични публикации по темата — особено след като наскоро са излезли много книги с общоисторически характер като: “Произходът на разузнавателните служби” (Френсис Дворник), “Пет столетия тайна война” (Ефим Черняк), “История на шпионажа” (Желязко Стоянов), “Енциклопедия на шпионажа” (Норман Полмар) and "История шпионажа XX век" (Джефри Ричелсон). След внимателния прочит не само тях но още над сто заглавия открих кураж у себе си - можех да представя историята относително достъпно начинаещият читател./.../ Бончо Асенов