Омуртаговата колона

Този роман представлява съвременна интерпретация на „Дон Кихот де ла Манча”. Паралелът с шедьовъра на Сервантес се основава на концепцията за разрушаването на социалните митове – в оригиналния роман това е свързано с рицарските истории и битката с Вятърните мелници, а в днешно време става дума за множество социално-политически и психологически заблуди. Според мен, произведението изразява гротескната истина – една сурова и трагична социална реалност, която сама по себе си преминава в гротеска. Аналогиите между „Дон Кихот”, Набоковата „Лолита”, Булгаковия „Майстор и Маргарита” и много други художествени произведения предизвикват усещане за трагикомедия, но всъщност те развиват нравствената аксиома на Солженицин: "Писателят е единственият защитник на Истината"...

Главният герой Филип Евстатиев Карадоров е мъж над 60 години, бивш висш ръководител от вече несъществуваща индустрия - Черната металургия. Той успява да преживее комунистическите утопии без особени угризения до момента, когато решава радикално да промени живота си. Стреми се да се върне към родното си село Драгойново и използвайки натрупаното богатство от кариерата си в различни комбинати и организации, той желае да достигне далечната земя.

Но пътят му обратно не е лесен; той трябва да премине през ада на разрухата в България – частично резултат от собствените му действия. Знанията му относно Световната икономическа криза, сексуалната революция и криминализацията разкриват жестокостите около него. Единственото средство за негово спасение изглежда е завръщането към универсалните ценности на човечеството. В този процес го подкрепят Лаборантката Лолита Берковска и студентът Самсон Гераско; техните имена не са случайни – те напомнят героите Самсон Караско от “Дон Кихот” както и Лолита от творбата на Набоков.

Хуморът тук носи жестока тънка нотка — трагичен е, но все пак оптимистичен. Това служи като катарзис срещу духовната и материална криза не само в България, а навсякъде днес...