Свалят правителството!

Беше около осем вечерта, когато седях в колата си на Петте кьошета в София и четях новия брой на „24 часа“, който току-що бях купил. Слушах Cranberries, както обикновено, и си помислих да се свържа със Стенли.

Никога не можеш да разбереш по гласа му дали е събуден, пише нещо или просто почива край басейна с чаша в ръка. Той винаги звучи лаконично и загадъчно, сякаш очаква тревожни вести от теб.

„Ето това вече е истинско разследване“, казвам му. „Като читател ти го споделям; вече не работя в журналистика, но най-накрая виждам завършен продукт.“ След кратко мълчание той пром murmurs: “Чакай да видим утре какво ще стане и кой ще ме съди...”

Наистина той нито е Стенли, нито Въгленов – всичко това само заради книгата. Всъщност той е човекът-разследване - онзи, който постоянно задава въпроси и има способността да получава отговори.

Винаги съм смятал дългите години на прехода в България за малък момент от любимото ми произведение "Градинарят". Гениалният Питър Селърс излиза навън след десетилетия живот зад затворена врата като градинар на възрастен господин. Единственото му развлечение през тези години е телевизорът. Когато джентълменът умира, градинарят взима дистанционното с него и веднага попада на сбиване навън – опитва се да смени канала с дистанционното... Но няма успех! Реалността не може просто така да бъде променена.

През последните десет години много журналисти в България правихме подобни опити да сменим "канала", докато разбрахме невъзможността за това. Често желаното ни се размине значително с реалността; заглавията ни далеч не съответстваха на действителния живот извън улиците.

След време Станимир успя точно это: направи умели връзки между факти и имена, откривайки истинската природа на българския преход. Той предостави нужната документалистика на журналистиката у нас – анализираща процесите цялостно вместо фрагментарно чрез статии без взаимовръзка.

И още нещо: за първи път поставя под въпрос мнението (все още срещано тук-там), че разследванията в България са единствено поръчкови.
Въпреки че годините показаха убеждението ми, че Станимир Въгленов пише основно поръчкови разследвания - такива които идват от професионализъм и добродетелност."