Публицистиката на Михаил Арнаудов

Пристрастията на Емил Димитров към значителната фигура на М. Арнаудов и неговото литературно, научно и документално наследство започват отдавна и до момента са материализирани в множество публикации. Най-забележителните сред тях включват „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и сборника с публицистичните му произведения, които за първи път са събрани в един том (Арнаудов М. Дневник. Публицистика. Речи. Съставление, предговор и бележки от Е. Димитров, С.: „Изток-Запад“, 2010). Настоящото изследване представлява ново допълнение към тези усилия. То може да се определи като обобщение, концептуализация и заключение на досегашния труд на автора в специфичната област от наследството на Арнаудов. Основавайки се – поне по замисъл – върху коментарите и цялостната научно-изследователска работа, извършена от автора при събирането, издаването и анализирането на публицистиката му, изследването демонстрира характерния подход на автора: задълбочаване в определен аспект с цел достигане до все по-дълбоки теоретично-концептуални разбирания след емпиричните проучвания и натрупвания. То е внимателно проучване в този значителен дял от още по-мащабното творчество на Арнаудов - част, която преди ангажимента на Емиил Димитров оставаше почти непозната не само за широка аудитория, но дори за специалистите в тази сфера.