Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов

Той е един от най-известните български поети. Тя е неговата вдъхновителка, която му е дала импулс за създаването на шедьоври като „Горчиво вино” и „Обич за обич”, а сама също пише стихотворения (нейни творби са основата на популярната песен „Устрем” с изпълнение на Маргарита Хранова).

Когато Евтим Евтимов среща Петя Йорданова, двамата вече имат семейства, но между тях се заражда силно чувство, което ги подтиква да пренебрегнат социалните норми и предразсъдъци. Тази забранена любов става важен източник на вдъхновение за едни от най-великите произведения в българската любовна поезия. Настоящото издание разкрива историята на тяхното отношение чрез интимни лирически послания към любимата, публикувани тук за първи път, както и през вечнозелените им творби, които поколения наред използват, за да изразят чувствата си.

Сега, петдесет години след техния сблъсък и тридесет години след кончината на Петя, виждаме какво точно стои зад връзката им. Подобно на баща си Милуш — който отвежда майка й от семейството й — така и Евтим успява да вземе своите велики любови не от родния дом, а от партньорите им.

В средата на март 1964 г., когато се запознават, Петя работи като секретар в Дом На учителя – място със значими поети като Дамян Дамянов и Георги Струмски. Някога десет дни след това тя звъннала до Евтим - секретаря на читалището в Петрич – уговаряйки посещение през април по време на ученическите ваканции. На 4 април пристигат гостите; той ги посреща и води до Самуилова крепост. Вечерта под звездното небе над осветления Петрич избухва ново романтично чувство с мощна творческа сила.

Честите разговори по телефона и пътуванията до София постепенно разкриват тайнството около отношенията им; те се сблъскват с трудности във формата на скандали при обществени условия непозволяващи подобна връзка. И двамата получават многократни повиквания от партийни власти — но нищо не може да спре тяхната страст: нито брачните окови или партийните висши служители могат да прекратят тази непозволена любов продължаваща три десетилетия до смъртта на Петя...

Изданието включва снимки от личния архив на поета както и репродукции от картините дело на талантливата художничка Ралица Денчева.

**СТРАХ**

И в песните ти посвещавам думите,
в молитвите свои признах открито —
откраднах те само с една мисъл:
няма защо страх ме мори!

Защо не вървим открито напред
през света завистлив?
Да ме целунеш насред очи
които ще проклинат дълго мен?

Да минем старини улици без страх,
потаили глави зад клюкарство.
Под прозорците клюки летят,
измисляйки страшни слухове.

Дори неделната църква можем
да посетим незабелязано,
без умствени ограничения—
независимо какво казват хората

Нека изпием горчилката
— без страх! За венец бодлив!
Страхът убива нашето бъдеще
И ни превръща в дребнавци.


* * *

Сега ти си край морето.
Вълните бушуват
ударят брега –
защото там си с Него.
Скалитe падaт
перфектно станаха пяна,
защото там си с Него.
Облаците разбиват сърцета си
защото там си с Него.
Всички стонове звучат сякаш крясък -
боли… И бушува…
А аз?

Евтим
11.VIII. 1967 г."