Мимеополис: Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието

Невена Панова е преподавател по старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследователските й интереси обхващат жанровите аспекти на старогръцката литература, философския език, приемствеността на античността в България и превода на прозаични произведения от старогръцки. Нейната докторска дисертация, която разглежда специфичните черти на литературната форма при Платон, бе публикувана през 2005 г. от издателство "Сонм" с името "Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването".

Относно Мимеополис — той не съществува в действителност; или поне не изглежда така при първоначален поглед или прочит. Въпреки това, той представлява както уникално явление, така и едно от многото копия на общ модел. Този концепт позволява реализацията на книгата, в която чрез подражание се опитват да се реконструира или просто оживи определено пространство според указанията за /диалогично/ изграждане на Платоновата държава. Текстът показва, че изследваният аспект мимесис може да бъде интерпретиран не само като техника в литературната теория, но също така много по-широко — като образователна практика и стратегия; например "скок към чужд характер или игра с цел формиране на сериозен пример".

Въпреки това "Мемеополис" все още е проучен частично и основно във връзка с последния голям диалог на Платон - "Закони".