Притчи

Ако човек прочете книгата "Притчи" на Мария Йосифова, неминуемо ще направи асоциация с вечните разсъждения на Гогол от романа "Мъртви души". В него той ни напомня да запазим моралните си ценности по време на старостта и да не ги изоставяме.

В нашето бързо развиващо се общество, характеризирано от технологичен напредък и безмилостен капитализъм, с огромни печалби и шокираща бедност, е необходимо понякога да спрем за момент и да се замислим: "Къде сме тръгнали?" Не сгрешихме ли в търсенето на повече богатства? Или както са учели най-великите умове през историята, най-ценното на света е именно човекът – но само ако той остава истински човек.

Основното послание на тази книга е призивът да опазим човешкото у себе си. Нейната уникалност идва от съчетанието на приказни мотиви и стилна поезия в притчите, което й придава особено очарование.

Тези притчи предлагат интересно и приятно четиво; когато са написани от талантлива поетеса като Йосифова, удоволствието става още по-голямо. /Вержиния Пашова/