Колапсът. Човешките общества между успеха и провала

Една от ключовите поуки, които можем да извлечем от колапсите на цивилизациите като маите, анасазите и жителите на Великденския остров, както и от падението на Съветския съюз в наше време, е че бързият упадък на едно общество може да започне само десетилетия след достигането му до върха по отношение на население, богатство и влияние. В този контекст развитието на тези общества не следва обичайната линия за стареене при индивидите, чийто спад настъпва постепенно с времето. Причината за това явление е ясна: когато достигнем максималния капацитет по население, икономическо благосъстояние и потребление на ресурси, то оказваме значително натоварване върху околната среда. Това означава рискът да надхвърлим наличните ни ресурси във всеки един момент. Затова не би трябвало да се учудваме защо общественият упадък често идва скоро след неговото възходящо развитие.

Въпросът дали древните социални колапси имат аналогии днес и какви уроци можем да научим от тях изобщо не подлежи на обсъждане. Той всъщност е риторичен; подобни крахове вече са се случвали напоследък и вероятно ще продължат в близко бъдеще. Наистина важният въпрос остава: "На колко още държави предстои такъв сценарий?"