Време за негодници, време за светци

Ние сме семейство от индивидуалности, всеки от нас изключително добър в своята сфера. Това е предизвикателство дори за самите нас, камо ли за другите. Винаги си имал нужда да работиш в екип по свой избор и разбирам това. Но последиците от твоите грешки и успехи бяха общи за всички ни. Нашата работа обаче често е единична – както на писателя, така и на сценариста, преводача или художника. Провалите и грешките оставаха само наши. Създавахме светове, където можехме да се укрием от действителността; след като излекувахме раните си там, се връщахме по-силни. А твоят оазис беше единствено работата ти – винаги подложена на изпитанията на живота. Когато я загуби, стана уязвим и самотен.

Златото преминава през огън, а човекът - през страданията... Или може би именно чрез златото?