Малкият Содом

От автора, който дълбоко навлиза в същността на човешката душа и извлича от нея скрити и болезнени истини, българската литература може с основание да очаква мощни произведения, които ще носят суровите белези на живота и трагичния дух на епохата.

Разказите на Стаматова притежават не само образна и динамична реч, но и друга важна характеристика – иронията. Тази форма на ироничност не е особено изтънчена; тя не се проявява като при западните автори с едва забележими намеци. Напротив, тук тя е ярко изразена, наситена със злост и понякога дори брутална. Иронията се предава чрез груби, непретенциозни фрази с аромат на дим, коняк и тютюн. Те отразяват живия глас на Стаматов – блестящо парадоксален, разгорещен и дръзко песимистичен като хъш следвал Шопенхауер или страстен като библейски пророк в кръчма играещ покер.

Всеки негов остър афоризъм ни представя образа му - разговорлив човек с чаша в ръка, развълнуван със своите искрени очи, нервно лице и синкави устни. В цялото си присъствие той носи нещо уникално привлекателно дори когато изпитва горчивина или раздразнение.
Симеон Радев