Постсоциалистически траектории

Могат ли успешно да се преобразуват системите с държавна собственост, докато същевременно се увеличават гражданските права на онези, които са лишени от собственост? Това е предизвикателството в постсоциалистическата епоха, което разглеждаме в настоящото сравнително проучване относно новите демокрации в контекста на типичния източноевропейски капитализъм.

Изследвайки различните пътища след рухването на комунизма, един виден американски икономически социолог и иновативен унгарски политолог анализират необходимата иновация при постсоциалистическите институции. Участниците в тези процеси комбинират икономическите активи и преосмислят политическите ресурси. В условията на висока несигурност мрежите от предприятия стават ключови за икономическото преструктуриране, размазвайки границите между публичния и частния сектор и генерирайки уникални модели на междупредприемаческа собственост.

В противовес на неотдавнашните призиви за либерализиране както на пазара, така и на държавата, този задълбочен сравнителен анализ подчертава ползите от консултативните институции като алтернатива на традиционните пазари и йерархии. Чрез разширяване обхвата си участниците в асоциации успяват да достигнат споразумения, които увеличават правомощията им за реализиране на реформаторските действия.