Цар Симеон

Симеон Велики е български цар, който управлявал страната от 893 до 927 година по време на Първата българска държава.

Успешните му военни кампании срещу Византия и сърбите довели до временно разширение на територията на България, обхващаща голяма част от Балканския полуостров и установяване на влияние в Югоизточна Европа. През управлението си Симеон Велики поставил България на върха на политическата, военното и културната сцена: тя се намирала между три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; той притежавал титла и статус, сравними с тези на византийския василевс. Симеон бил вторият владетел след Карл Велики, който получил такава титла като византийските императори; Българската църква успяла да постигне автокефалност; страната станала духовен център за славяните; Велики Преслав, вторият столица на България, се утвърдил като един от основните културни хъбове в Югоизточна Европа и град с великолепие достойно за Цариград. Управлението на Симеон било периодът наречен Златния век на българската култура - време на значителен културен напредък.