Като земята

Мария Радулова, родена през 1929 година, преминава през редица трудности - от бедния живот на село до войната и тежките следвоенни години в София. На 21 години тя се омъжва за музиканта Цветан Радулов, а година по-късно става майка на първата си дъщеря Йорданка. Дълго време Мария посвещава живота си на грижите за детето и домакинството, но това не удовлетворява активния й творчески дух.

Поезията винаги е била част от сърцето й, но започва да пише едва след като навършва 30 години. Скоро след това постъпва на работа в металургичния комбинат „Кремиковци“ като кранистка в леярния цех. Влюбена в блестящия течен метал, тази страст остава жива за нея наред с любовта към поезията до края на живота й.

През 1965 година семейството им посреща втората дъщеря Росица. Девет години по-късно баща им печели конкурс и заминават за Германия за шест години; обаче партията забранява на Мария да ги придружи. Тогава тя насочва усилията си към четене, писане и обществена дейност. Участвайки в поетични рецитали с известни автори като Дора Габе и Станка Пенчева, тя печели множество награди от литературни конкурси и публикува стихотворения във списания и сборници. Започват да я наричат "Кремиковската поетеса", правят документален филм за нея, а Давид Овадия предлага издаването на нейна стихосбирка — предложение което тя скромно отказала.

С удоволствие ви представяме вдъхновяващата и изпълнена със страдание поезия на Мария Радулова; последното й произведение „Като щурец" е написано когато е вече на 89 години и прекрасно улавя същността й – тиха душа с голямо състрадателно сърце.