Игра на минало

Юлия Пискулийска има отчетливо присъствие в българското културно пространство. Журналистка, публицистка, поетеса, общественичка, тя – неудобно е да го кажа, но ще го кажа все пак – почти половин столетие работи неуморно на родната литературна нива и Бог е наспорил усилията й със зрели плодове.
Автентична е нейната поезия, не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете й делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява.
Съм е фундаменталният глагол във всички езици, символ на съществованието, на устояването, на пребъдването. Това пребъдване се долавя и в дълбоко човешката, а едновременно по женски нежна и ласкава поезия на Юлия Пискулийска.
В това категорично съм е заключена не само поетиката на Юлия Пискулийска, но и цялата й житейска философия.
Проф. Симеон Хаджикосев
In memoriam