Тунел към изгрева

С втората си творба, романът "Тунел към изгрева", Лъчезар Ангелов ни въвежда в един майсторски описан свят, разглеждан през погледа на художник, който е загубил близките си и срещнал Мойрите. Този персонаж се опитва да избяга от себе си и да открие отново смисъла на живота чрез безнадеждни автопортрети или крилете на албатроса. Свят, до който достигаш през тунела на съществуването – често непрогледно черен, като дъга, лишена от всички свои цветове след преживяванията ти. Това е пространство, където идваш и напускаш с необяснима космическа тъга в очите си; именно тази тъга е най-интензивното чувство и може би най-характерното за човека. Светът е пуст без хора и мечти, изправящ те пред непоносимост при загуби и странни съвпадения, които водят до обрати. В края на тунела осъзнаваш обаче своята сила – като албатроса, който прелита над безкрайния океан. И така можеш да полетиш.