Любов и черна магия.Тибетски загадки

Една вечер, след като слънцето беше залязло, аз и приемният ми син ламата Йонгден продължавахме да седим пред палатката на вожда и да пием чай с него. Внезапно чухме звука от конски копита. Нашият домакин се напрегна.

— Конник... Животното е силно натоварено — отбеляза той, използвайки своя остър слух, за да определи дали става дума за кон, който е избягал от стадото или такъв, язден от някого.

След малко пред нас скочи млад мъж от гърба на изнемощялото животно. Той помогна на девойка, която седеше зад него на коня, да слезе.

— Нуждая се от два бързи и мощни коня — каза той нервно на нашия домакин. — Имам средства — готов съм да платя колкото поискате.

— Утре ще обсъдим това — отвърна Гараб. — Настъпва нощта; пренощувайте тук.

— Благодаря ви — отвърна ездачът, — но трябва незабавно да тръгнем. Преследват ни. До утрото трябва да достигнем до един далечен стан при моите приятели. След кратко колебание добави: — Отвличам я. Тя е съгласна...