Силата на бездната.Тибетски загадки

Съдбата на Александра Давид-Неел (1868-1969) напомня история от приключенски роман. Когато е едва 18 години, тя става масонка, а на 23, преоблечена в мъжки дрехи, се присъединява към будистка секта. Оставя съпруга си и изоставя перспективите за успешна кариера в Парижкия елит, поемайки към непознатия и опасен Тибет. На 50 години получава титлата първата жена лама, а на стотната си годишнина – званието кавалер на Почетния легион. "Тибетските загадки" са част от завладяващите й дневници.

Гадателят започва: - Не зная дали Учителят ти е станал чен-йен (духовно същество). Ако е така, ще продължи да броди без плът по земята до края на определения му живот. Висшите духове обикновено действат доброжелателно. Но нисшите същества... - Аз... оставих тялото му върху стола за медитация... оставих жертви около него и побързах да тръгна нататък. Учителят ми живееше затворено и рядко приемаше посетители; може би минаха два или повече месеца преди някой да научи за смъртта му... - Именно! - възкликва прорицателят (дао-че). - Седемте низши духа на твоя Учител са се освободили и сега са станали куей (демони). Някои от тях те следват и ти причиняват неприятности, опитвайки се да объркат мислите ти и да поставят препятствия пред теб. За щастие един от Висшите духове успя също да те последва и сега помага с благосклонното си вмешателство... След това замълча. Мунпа очакваше той да продължи наставленията си. Изведнъж прорицателят потрепери цялото си тяло и излезе от дълбоката размисъл; погледна Мунпа сякаш го виждаше за пръв път и рязко каза: - Добре! Стига толкова знаеш вече. Замини си!