Романите на Димитър Димов. Философско-психологически прочит

Чуждото в произведенията на Димов играе ключова роля за неговата наративна стратегия. То е основополагающо за структурата на творбите му, а не просто външен и формален елемент, какъвто обикновено се смята (например Георгиев 1974; по-късно Балевски 2003 и др.). На чуждия опит се изграждат както сюжета, така и персонажите, както и перспективата на разказвача. Без да влиза в конфликт с родното или българското, то представлява директен път към най-дълбоките философско-психологически търсения на автора.

Из глава втора: "Навътре към чуждото – стратегията на едно творчество"