Житейска хроника. Пътят на един учител през два века от Враца до Видин

Владимир Т. Иванов е роден на 7 април 1872 г. във Враца в семейството на известна местна лечителка. Образованието си получава в различни училища във Враца. През учебната година 1890-91 започва да работи като учител, първоначално в село Ковачевица, Ломска околия, след което продължава кариерата си в села като Три кладенци, Стубел и Липен от Фердинандска околия; Малорад от Оряховска околия; Връв и Голямо Пещене от Врачанска околия; Неговановци и Смърдан от Видинска околия, завършвайки професионалния си път в град Видин. Завършва педагогическо обучение в ломското училище и полага държавен изпит за учителски права в Кюстендил.

Той е съвременник на шест войни и участва активно като санитар през две от тях - при Чаталджа и Чанта, където се бори срещу холерата сред българските войници по време на избухналата през 1912 г. епидемия.

В ръкописната "Житейска хроника", която пише повече от двадесет години (от 1915 до 1927 г.) върху 176 страници, систематизира наблюденията си относно живота в "десет села, пет околии и три района" на Северозападна България през почти шест десетилетия: учители, образователни институции и учебния процес; селски живот и общинско управление; политически конфликти и злоупотреби със властта по места; преживявания около войните, приятелства и разочарования както поетични така журналистически опити (публикувал е статии в 17 издания) – всичко това представлява задълбочено проучване на българската действителност към края на XIX век до началото на ХХ век.

Умира на 2 юли 1946 г. във Видин.