Съзерцание на безкрая 2016-2023

В новата си творба „Съзерцание на безкрая“ Иван Гранитски разглежда света и човешките същества от перспективата на поет-мислител. Като личност с ясна кауза и дълбоки познания, е естествено той да се насочи към древната философия в период, когато тя все още не е отделена от митичните нагласи, използвайки концепции и начини на мислене, характерни за архаичното общество.

Много от неговите стихотворения изобразяват душата в търсене на своя Път – важен архетип в архаичната идея. Този Път е зададен предварително, но не напълно определен; неговото направление и край зависят от индивидуалния избор и поведението тук на Земята: дали ще бъде сред звездите или при лодкаря, който вече очаква.

Душите, които летят в безкрайността, очевидно са вдъхновени от орфическата и питагорейската концепция за безсмъртието. Най-висшата цел на пътуването за орфическата душа е да достигне до звездите и да наблюдава техния танц. Гранитски проявява интерес към това философско учение, затова не е случайно присъствието на множество теми вдъхновени от него: за безсмъртието на душата, метаморфозите ѝ и магическия смисъл зад числата. В края на краищата истинската душа ще се присъедини към вечния пир с другите герои и божества.

Професор Иван Маразов