Централният дом на литератора

**Изкривеното огледало на перестройката**

Тридесет години след разпадането на Съветския съюз, писателят Александър Проханов си спомня за драматичните събития, които оформиха края на една от най-влиятелните държавни федерации.

Авторът, който е вдъхновение за главния герой в своя роман, изгражда сложна мрежа от сюжетни линии, характерни за последните дни на СССР – войната в Афганистан, завършването на горбачовата перестройка и ролята на Борис Елцин по време на пуча. Той описва разгрома на Държавния комитет за извънредно положение и неговите колебливи членове, кървавия марш на танковете през централната част на Москва и чувствата на надежда и опустошение у интелигенцията, която се е почувствала предадена.

Личната любовна драма между писателя Куравльов и жена му с офицер от афганистанската война се вплита с дълбоката му привързаност към семейството и конфликти с порасналите му деца относно политическия режим в Съветския съюз.

Романът предлага различен поглед върху промените в Русия към края на 20-ти век. Много от героите са реални личности – идеологът зад перестройката Александър Яковлев, секретарят Олег Бакланов и първият секретар Георгий Мокеевич Марков сред другите известни имена като Юрий Бондарев и Евгений Евтушенко.

Според руските литературни критици произведението на Проханов притежава не само художествена стойност, но също така служи като документален източник за историците при изучаването на процесите през прехода между ХХ и ХХI век.

Александър Проханов е руски автор с повече от 30 романа и сборници разкази. Той е членството в секретариата както биографията си включва постa главен редактор нa крайно десния (или радикално-реакционeн) вестник „Завтра“, комбиниращ ултранационалистически идеи с антикапиталистическо мислене.