Спомен за гората

„Спомен за гората“ е искрена и смела творба, в която хърватският автор Дамир Каракаш ни кани да споделим пътуване из историята на едно детство – изпълнено с надежди и разочарования, копнежи и горчивини. С тази малка книга Дамир Каракаш утвърдил позицията си като значим писател…, отбелязва Миленко Йергович в Ютарни лист (Jutarnji list).

Романът е удостоен с наградите „Фриц“ за най-добра прозаична творба на годината през 2017 г., „Петар Кочич“ за високи достижения в съвременната литература и италианската Premio ITAS през 2021 г. Две години след публикуването му, книгата беше адаптирана за сцена в загребския театър Гавела (2018) под режисурата на Тамара Дамянович. На български език можем да прочетем “Спомен за гората” в превод на Русанка Ляпова.

Тази книга разглежда отношенията вътре в семейството, особено болезнената връзка между доминиращия патриархален баща и неговия чувствителен син, който не се вписва в социалните норми.

Поетичният стил не се проявява чрез претрупване с красиви фрази или сложност на израза, а чрез внимателното наблюдение над ежедневните тайни на живота. Нежното отчитане на ударите на сърцето, трансформациите при порастването, преодоляването на несправедливостите и тегобата от очакванията; сблъсъкът със смъртта – много произведения за порастването обхващат тези теми. Въпреки това деликатната смелост на главния герой с неговата дълбока чувствителност го отличава от средата му и особено от връстниците му, което ни позволява по нов начин да свържем себе си с историята. Постепенно пред нас се открива загадъчната красота и скритата сила на гората – място носещо както заплаха така и обещание.

Създадена край гората, книгата притежава духа на Каракашевското творчество: логична е сама по себе си; предлага ясен и естествен език; странна но разбираема; достойна да представи света пред нас. Малко голямо произведение — такова определение дават хърватските писатели Роберт Перишич относно “Спомен за гората”.