Зазидани

В страниците на тази книга се разказва за старица, която вплита своите предсказания в гоблени. С бод след бод и цвят след цвят, тя извезва съдбата на жителите от едно селце, намиращо се близо до планина с такава ревност, че влаковете трябва да я взривяват, за да преминат през нея; само реката е имала привилегията да го прави досега. Новият век вече е настъпил и първата голяма война е зад гърба ни – сюжетът проследява живота на три поколения в миналото столетие в място, където има двуглав козел, баячки и лечители, скрити съкровища и истории като сънища.

Ако усещате нотка на магически реализъм в това описание, сте абсолютно прави. „Зазидани“ представлява нещо различно от традиционните български исторически романи; то напомня на магическите разкази от Латинска Америка от средата на XX век и продължава да вдъхновява света днес. Селото тук няма име и носи своята сто годишна самота; там строежът ще бъде здрав единствено ако се зазида човешка сянка.

Може би няма да запомните всички случки в книгата – те са криволичещ фон като българската история през XX век върху който незабравими герои пресичат пътищата си под влиянието на неизменната българска орисия. Разположено някъде из Северозапада, това селце остава свързано със света - децата му ще бъдат последвани както във студените руски гори, така и в жарките пустини на Израел. Невъзможно ми изглеждаше тези персонажи да са просто плод на авторското въображение; толкова живописни са те! Може би само имената им са измислени? Но Петър Маринков ми сподели по време на разговор: "Не всичките - част от тях носят истинските си имена."

Най-значимото отличие на „Зазидани“ спрямо другите книги обаче е езикът му. Този красив език ни е познат още от детството ни - той възражда спомените за бабини приказки с дълги сюжети и омагьосващи истории.
Веселина Седларска